4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2

снимка:demotivatori.ru

            1. Повишаване на родителската компетентност

 Повишаване на родителската компетентност по отношение на емоционалната и социална интелигентност, на ефективното общуване и активно включване на родителите в този процес, с приоритет насочени към връзката и участието на бащата, който традиционно в българското семейство играе слаба роля. Подобна програма Вече се реализира от Асоциациа „Анимус”.

   2.По-активна работа на Училището, другите ангажирани институции и неправителственни организации, относно повишаване информираността на младежите по отношение, познаване различните форми на тормоз и насилие и стратегията за справяне с тях

      За прекратяване и промяна на деструктивният насилнически модел е изключително важна позицията на жертвата на насилието спрямо това – дали ще го приеме, защото „не е добър и заслужава да бъде наказан”‘ или ще влезе в позицията „аз съм добър и заслужавам да бъда щастлив” и последващата мотивация за промяна.и намирането на специализирана помощ и подкрепа в това начинание.

    3. Внасянето на яснота по отношение работата на психолога, песихотерапевта и психиатъра и регулиране дейността на психолозите

     Изключително важно във връзка със справянето с проблема с агресията е да се изяанят няколко въпроса по които все още съществува явно неразбиране дори в средите на специалистите в сверата на Образованието и Социалните дейности.

Първият въпрос внасянето на по-голяма яснота в обществото, по отношение спецификата на работата на специалиста Психолог, Психиатъра и Психотерапевта в процеса на идентифициране и справяне с различните форми на душевно страдание конкретните им проявления изобщо.,.Внасянето на яснота по отношение на целевите групи и проблеми , с които работи всеки от тези специалисти и участието им конкретно с този процес.

Второ , ясно  регламентиране  дейността на психолозите.

  4. Да се разбере, че проблемът за справяне с агресията и насилието сред младежите е комплексен и се изисква, също така комплексен подход и екипна работа за решаването му (тясно взаимодействие между, семейството, училището и специалистите в ангажираните с това институции )

       И трето поред, но може би от най-голямо значение особено при работата по проблема с насилието и агресията сред младежите. ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ПСИХОЛОГА ИЛИ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТНИК, КАТО СПЕЦИАЛИСТИ. НИТО Е ПРОБЛЕМ, САМО НА УЧИЛИЩЕТО , КАТО ИНСТИТУЦИЯ . Това е комплексен проблем и изисква изключително тясна взаимовръзка и екипна работа между всички ангажирани специалисти в сверата на образованието, социалните институции и здравеопазването. Както каза наскоро г-жа Весела Банова (психолог и психоаналитик с дългогодишен опит в помощщта на хора с душевно страдание и Методически директор на Сдружение „Дете и пространство“) в едно интервю свързано с агресията сред младежите. „За целта е необходимо училищните психолози да работят не под ръководството на Директорите на училищата , а в организирани междуинституционални екипи ”

        Темата с агресията и насилието днес у нас е изключително пространна, но преди да приключа, бих искал да ви върна отново на караткият списък с новни в началото и във връзка с някои други нашумели публично вълнения свързани с „опасността” от децата със специални потребности напоследък.

В един единствен случай от изброените, новината е свързана с младеж , извършител, който СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е със специални потребности. Подчертавам, се ПРЕДПОЛАГА, но не е диагностициран.

От прегледа, който си направих труда да извърша върху новините свързани и с така ширко коментираният трагичен случай, с убийството на единадесет годишното момиче, аз лично., никъде не попаднах, на информация за недвусмислено доказателство, че младежът обвинен за виновен Е със специални потребности. Освен в една от новините, в която се казваше, че адвоката на защитата, ще подаде молба за експертиза, поради съмнение, че младежа не носи отговорност за постъпките си, което както знаем е рутинна процедура на защитата при подобни наказателни дела, за избягване на наказателнаотговорност на обвиняемия. В няколко от новините обаче имаше информация, че 15 годишният младеж е завършил осми клас на общообразователно училище. Как тогава за всичкото това време никой от специалистата работили с него не е забелязал нищо?....Просто се питам!!!!.
      Истината е, че децата със специални потребности е почти изключено, да изпаднат в непровокирана агресия. В случаи на такива актове, те почти винаги поради някаква външна или вътрешна за организма причина, са се почувствали застрашени и агресията е реакция на самозащита. 
Това може да е някакъв неидентифициран шум, образ или усещане.
Може да е болка или дискомфорт, която те не могат да локализират или да си обяснят... 
Агресивният или автоагресивен акт, може да е начин, да привлекат вашето внимание, което не намират друг начин, да привлекат. 

Както и друг път съм споделял, проблемът е в това, че в над 90% от случаите на насилие, при извършителите не е диагностицирано някакъв вид абнормно душевно страдание. Тоест, те са свързани с различни видове социална патология и девиации на поведението (например: алкохолни или други зависимости ) или са обикновени хулигански или престъпни прояви и това е много по-плашещо.